Прочетен: 3946 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2010 14:02
Дългият път до правилната диагноза
За хистаминова непоносимост трябва да се мисли винаги при неясни и нетипични подобни на алергия оплаквания. За съжаление обаче, много медици не са запознати със съвременните постижения в изучаването на хистамина.
Хистаминовата непоносимост често се бърка с хранителна алергия. За разлика от алергията, където най-често симптомите настъпват почти незабавно, тук оплакванията започват половин час до 2-3 часа след употреба на хистамин съдържащи храни и могат да продължат половин ден и повече.
Тъй като симптомите могат да бъдат много различни при различните хора, хистаминовата непоносимост бива наречена „хамелеона” сред хранителните непоносимости.
И все пак най-честите оплаквания са:
- Зачервяване на кожата, уртикария, сърбеж
- Главоболие, мигрена, проблеми с дишането, задух
- Сърцебиене, ниско кръвно налягане, ритъмни нарушения
- Разстройство, гадене, болки в корема, колики и газове
Методи за диагноза
За надеждната диагностика на този ензимен дефект е необходимо комбинираното прилагане на следните няколко метода:
- кръвна проба (тест за измерване активността на ДАО)
- елиминираща диета (евентуално с провокационен тест накрая)
- изключване на заболявания, които протичат с подобна клинична картина (диференциална диагноза)
Диференциалната диагноза е задължителна
В рамките на диференциалната диагноза трябва да се изключи органично заболяване, както и липсата или наличието на фруктозна и лактозна непоносимост, тъй като много хора с хистаминова непоносимост имат едновременно непоносимост и към други храни. Всяко едно от тези заболявания се дължи на промени в чревната лигавица.
Не съществува стандартизиран диагностичен подход
Интерпретацията на резултатите от лабораторните изследвания за хистаминова непоносимост все още не е стандартизирана. С висока диагностична стойност са активността на ДАО и нивата на хистамина след натоварване. Най-често използваният и най-прост метод за доказване на хистаминовата непоносимост е елиминиращата диета. При нея за период от четири седмици се изключват всички храни, богати на хистамин и предизвикващи неговото освобождаване, както и съответните медикаменти.
